оскъпил

Речник на българския език

1. оскъпил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

оскъпил е производна форма на оскъпя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. оскъпил — мин. деят. св. прич. м. р.

оскъпил е производна форма на оскъпя (мин. деят. св. прич. м. р.).