оскубели

Речник на българския език

1. оскубели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

оскубели е производна форма на оскубя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. оскубели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

оскубели е производна форма на оскубя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).