оскрежил е

Речник на българския език

1. оскрежил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

оскрежил е е производна форма на оскрежа (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. оскрежил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

оскрежил е е производна форма на оскрежа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).