оскрежило

Речник на българския език

1. оскрежило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

оскрежило е производна форма на оскрежа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. оскрежило — мин. деят. св. прич. ср. р.

оскрежило е производна форма на оскрежа (мин. деят. св. прич. ср. р.).