оскрежил

Речник на българския език

1. оскрежил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

оскрежил е производна форма на оскрежа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. оскрежил — мин. деят. св. прич. м. р.

оскрежил е производна форма на оскрежа (мин. деят. св. прич. м. р.).