оскрежил
1.
оскрежил —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
оскрежил
е производна форма
на оскрежа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
2.
оскрежил —
мин. деят. св. прич. м. р.
оскрежил
е производна форма
на оскрежа (мин. деят. св. прич. м. р.).