оскотяло е

Речник на българския език

1. оскотяло е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

оскотяло е е производна форма на оскотея (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. оскотяло е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

оскотяло е е производна форма на оскотея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).