оскотеело

Речник на българския език

1. оскотеело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

оскотеело е производна форма на оскотея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. оскотеело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

оскотеело е производна форма на оскотея (мин. деят. несв. прич. ср. р.).