оскотеел

Речник на българския език

1. оскотеел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

оскотеел е производна форма на оскотея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. оскотеел — мин. деят. несв. прич. м. р.

оскотеел е производна форма на оскотея (мин. деят. несв. прич. м. р.).