оскандаляло

Речник на българския език

1. оскандаляло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

оскандаляло е производна форма на оскандаля (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. оскандаляло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

оскандаляло е производна форма на оскандаля (мин. деят. несв. прич. ср. р.).