осияло

Речник на българския език

1. осияло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

осияло е производна форма на осияя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. осияло — мин. деят. св. прич. ср. р.

осияло е производна форма на осияя (мин. деят. св. прич. ср. р.).