осиял

Речник на българския език

1. осиял — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

осиял е производна форма на осияя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. осиял — мин. деят. св. прич. м. р.

осиял е производна форма на осияя (мин. деят. св. прич. м. р.).