осичало

Речник на българския език

1. осичало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

осичало е производна форма на осичам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. осичало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

осичало е производна форма на осичам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. осичало — мин. деят. св. прич. ср. р.

осичало е производна форма на осичам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. осичало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

осичало е производна форма на осичам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).