осиротяло съм

Речник на българския език

1. осиротяло съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

осиротяло съм е производна форма на осиротея (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

2. осиротяло съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

осиротяло съм е производна форма на осиротея (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

3. осиротяло съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

осиротяло съм е производна форма на осиротя (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

4. осиротяло съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

осиротяло съм е производна форма на осиротя (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

5. осиротяло съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

осиротяло съм е производна форма на осиротя (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).