осиротяло е

Речник на българския език

1. осиротяло е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

осиротяло е е производна форма на осиротея (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. осиротяло е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

осиротяло е е производна форма на осиротея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. осиротяло е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

осиротяло е е производна форма на осиротя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

4. осиротяло е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

осиротяло е е производна форма на осиротя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

5. осиротяло е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

осиротяло е е производна форма на осиротя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).