осиротявал си

Речник на българския език

1. осиротявал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

осиротявал си е производна форма на осиротявам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. осиротявал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

осиротявал си е производна форма на осиротявам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. осиротявал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

осиротявал си е производна форма на осиротявам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).