осиротявал е

Речник на българския език

1. осиротявал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

осиротявал е е производна форма на осиротявам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. осиротявал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

осиротявал е е производна форма на осиротявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. осиротявал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

осиротявал е е производна форма на осиротявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).