осироти

Речник на българския език

1. осироти — сег. вр., 3 л., ед. ч.

осироти е производна форма на осиротя (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. осироти — повелително наклонение, ед. ч.

осироти е производна форма на осиротя (повелително наклонение, ед. ч.).