осиротеели

Речник на българския език

1. осиротеели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

осиротеели е производна форма на осиротея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. осиротеели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

осиротеели е производна форма на осиротея (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).