осиротеел
1.
осиротеел —
преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
осиротеел
е производна форма
на осиротея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
2.
осиротеел —
мин. деят. несв. прич. м. р.
осиротеел
е производна форма
на осиротея (мин. деят. несв. прич. м. р.).