осиротеел

Речник на българския език

1. осиротеел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

осиротеел е производна форма на осиротея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. осиротеел — мин. деят. несв. прич. м. р.

осиротеел е производна форма на осиротея (мин. деят. несв. прич. м. р.).