осираха

Речник на българския език

1. осираха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

осираха е производна форма на осирам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. осираха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

осираха е производна форма на осирам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).