осирало

Речник на българския език

1. осирало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

осирало е производна форма на осирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. осирало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

осирало е производна форма на осирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. осирало — мин. деят. св. прич. ср. р.

осирало е производна форма на осирам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. осирало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

осирало е производна форма на осирам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).