осирала

Речник на българския език

1. осирала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

осирала е производна форма на осирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. осирала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

осирала е производна форма на осирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. осирала — мин. деят. св. прич. ж. р.

осирала е производна форма на осирам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. осирала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

осирала е производна форма на осирам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).