осирал

Речник на българския език

1. осирал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

осирал е производна форма на осирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. осирал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

осирал е производна форма на осирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. осирал — мин. деят. св. прич. м. р.

осирал е производна форма на осирам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. осирал — мин. деят. несв. прич. м. р.

осирал е производна форма на осирам (мин. деят. несв. прич. м. р.).