осиновяло

Речник на българския език

1. осиновяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

осиновяло е производна форма на осиновя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. осиновяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

осиновяло е производна форма на осиновя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).