осиновял

Речник на българския език

1. осиновял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

осиновял е производна форма на осиновя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. осиновял — мин. деят. несв. прич. м. р.

осиновял е производна форма на осиновя (мин. деят. несв. прич. м. р.).