осиновявал е

Речник на българския език

1. осиновявал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

осиновявал е е производна форма на осиновявам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. осиновявал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

осиновявал е е производна форма на осиновявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. осиновявал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

осиновявал е е производна форма на осиновявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).