осиновявало

Речник на българския език

1. осиновявало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

осиновявало е производна форма на осиновявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. осиновявало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

осиновявало е производна форма на осиновявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. осиновявало — мин. деят. св. прич. ср. р.

осиновявало е производна форма на осиновявам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. осиновявало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

осиновявало е производна форма на осиновявам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).