осиновявал

Речник на българския език

1. осиновявал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

осиновявал е производна форма на осиновявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. осиновявал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

осиновявал е производна форма на осиновявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. осиновявал — мин. деят. св. прич. м. р.

осиновявал е производна форма на осиновявам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. осиновявал — мин. деят. несв. прич. м. р.

осиновявал е производна форма на осиновявам (мин. деят. несв. прич. м. р.).