осиновил съм

Речник на българския език

1. осиновил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

осиновил съм е производна форма на осиновя (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. осиновил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

осиновил съм е производна форма на осиновя (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).