осиновил си

Речник на българския език

1. осиновил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

осиновил си е производна форма на осиновя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. осиновил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

осиновил си е производна форма на осиновя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).