осиновило е

Речник на българския език

1. осиновило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

осиновило е е производна форма на осиновя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. осиновило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

осиновило е е производна форма на осиновя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).