осиновило

Речник на българския език

1. осиновило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

осиновило е производна форма на осиновя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. осиновило — мин. деят. св. прич. ср. р.

осиновило е производна форма на осиновя (мин. деят. св. прич. ср. р.).