осиновила

Речник на българския език

1. осиновила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

осиновила е производна форма на осиновя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. осиновила — мин. деят. св. прич. ж. р.

осиновила е производна форма на осиновя (мин. деят. св. прич. ж. р.).