осиновил

Речник на българския език

1. осиновил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

осиновил е производна форма на осиновя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. осиновил — мин. деят. св. прич. м. р.

осиновил е производна форма на осиновя (мин. деят. св. прич. м. р.).