осиновели

Речник на българския език

1. осиновели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

осиновели е производна форма на осиновя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. осиновели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

осиновели е производна форма на осиновя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).