осигурило е

Речник на българския език

1. осигурило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

осигурило е е производна форма на осигуря (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. осигурило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

осигурило е е производна форма на осигуря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).