осечете

Речник на българския език

1. осечете — сег. вр., 2 л., мн. ч.

осечете е производна форма на осека (сег. вр., 2 л., мн. ч.).

2. осечете — повелително наклонение, мн. ч.

осечете е производна форма на осека (повелително наклонение, мн. ч.).