осечели

Речник на българския език

1. осечели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

осечели е производна форма на осека (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. осечели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

осечели е производна форма на осека (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).