осерете

Речник на българския език

1. осерете — сег. вр., 2 л., мн. ч.

осерете е производна форма на осера (сег. вр., 2 л., мн. ч.).

2. осерете — повелително наклонение, мн. ч.

осерете е производна форма на осера (повелително наклонение, мн. ч.).