осенявал си

Речник на българския език

1. осенявал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

осенявал си е производна форма на осенявам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. осенявал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

осенявал си е производна форма на осенявам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. осенявал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

осенявал си е производна форма на осенявам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).