осенявал е

Речник на българския език

1. осенявал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

осенявал е е производна форма на осенявам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. осенявал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

осенявал е е производна форма на осенявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. осенявал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

осенявал е е производна форма на осенявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).