осенявали

Речник на българския език

1. осенявали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

осенявали е производна форма на осенявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. осенявали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

осенявали е производна форма на осенявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. осенявали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

осенявали е производна форма на осенявам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. осенявали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

осенявали е производна форма на осенявам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).