осенявал

Речник на българския език

1. осенявал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

осенявал е производна форма на осенявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. осенявал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

осенявал е производна форма на осенявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. осенявал — мин. деят. св. прич. м. р.

осенявал е производна форма на осенявам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. осенявал — мин. деят. несв. прич. м. р.

осенявал е производна форма на осенявам (мин. деят. несв. прич. м. р.).