осените

Речник на българския език

1. осените — сег. вр., 2 л., мн. ч.

осените е производна форма на осеня (сег. вр., 2 л., мн. ч.).

2. осените — мин. страд. прич. мн. ч. членувано

осените е производна форма на осея (мин. страд. прич. мн. ч. членувано).