осенил

Речник на българския език

1. осенил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

осенил е производна форма на осеня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. осенил — мин. деят. св. прич. м. р.

осенил е производна форма на осеня (мин. деят. св. прич. м. р.).