осени

Речник на българския език

1. осени — сег. вр., 3 л., ед. ч.

осени е производна форма на осеня (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. осени — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

осени е производна форма на осеня (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. осени — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

осени е производна форма на осеня (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. осени — повелително наклонение, ед. ч.

осени е производна форма на осеня (повелително наклонение, ед. ч.).

5. осени — мин. страд. прич. мн. ч.

осени е производна форма на осея (мин. страд. прич. мн. ч.).