осеменявал

Речник на българския език

1. осеменявал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

осеменявал е производна форма на осеменявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. осеменявал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

осеменявал е производна форма на осеменявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. осеменявал — мин. деят. св. прич. м. р.

осеменявал е производна форма на осеменявам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. осеменявал — мин. деят. несв. прич. м. р.

осеменявал е производна форма на осеменявам (мин. деят. несв. прич. м. р.).