осеменил е

Речник на българския език

1. осеменил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

осеменил е е производна форма на осеменя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. осеменил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

осеменил е е производна форма на осеменя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).