оселите

Речник на българския език

1. оселите — мин. деят. св. прич. мн. ч. членувано

оселите е производна форма на осея (мин. деят. св. прич. мн. ч. членувано).

2. оселите — мин. деят. св. прич. мн. ч. членувано

оселите е производна форма на осея (мин. деят. св. прич. мн. ч. членувано).