осекнело

Речник на българския език

1. осекнело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

осекнело е производна форма на осекна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. осекнело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

осекнело е производна форма на осекна (мин. деят. несв. прич. ср. р.).